В същността си ча-ча-ча е утроен ритъм на мамбо, при който за един такт се изпълняват пет стъпки. Поради това танцът се нарича още тройно мамбо, а името ча-ча-ча се свързва със звука, който се чува при изпълнение на тройната стъпка. 

Ча-ча-ча се танцува се в тактов размер 4⁄4, като един такт се отброява „два-три-ча-ча-ча“ или „раз-два-три-ча-ча“ и др. Темпото е 30-32 такта в минута и предполага енергично и уверено изпълнение. 

История на ча-ча-ча

Произходът на танца ча-ча-ча се свързва с Куба. Към края на 40-те години на XX в. курортите на Хавана били сред най-желаните за почивка от американците. Най-популярните щатски танцови трупи, както и много латино групи, изнасяли представленията си в казината из града. Някои оркестри се опитвали да свирят комбинации от американски джаз и кубинска румба, в резултат на което се появил нов ритъм, наречен мамбо – по името на вуду жриците в една от африканските религии. 

Скоро се появил и танц, подхождащ на новия мамбо ритъм. Характерно за него било, че се танцувал повече ауфтакт, отколкото в правилно време. По тази причина танцът станал популярен главно сред танцьорите, които вече познавали  сложната афро-кубинска музика.

Сред многото фигури на новия танц особено се откроявала една, чието име било "чач" ("chatch"). Тя включвала три бързи смени на тежестта, предшествани от две бавни стъпки. Други предположения за името на танца са, че идва от испанското chacha (бавачка), chachar (дъвча листа кока), char (чай), или пък от името на друг бърз и жизнерадостен кубински танц, наречен Гуарача.

Когато през 1952 г. учителят по танци Пиер Лавел посещава Куба, той забелязва, че понякога танцът румба се танцува с добавени тактове. Връщайки се във Великобритания, той започва да преподава допълнителните стъпки като отделен танц - ча-ча-ча.

И като стил на изпълнение ча-ча-ча действително наследява много от своите предшественици румба и мамбо. Така например, краката остават почти винаги долепени до пода, ханшът е отпуснат, позволявайки свободно движение на таза, тежестта на тялото се прехвърля върху извършилия движение крак и тн.

Днес съществуват три направления на танца, които се различават спрямо момента на изпълнение на тройната стъпка в рамките на такта. В състезателния вариант и кубинския уличен танц се отброява "2-3-ча-ча-ча". В западния вариант и латинската улична ча-ча се отброява "1-2-ча-ча-ча" или "ча-ча-ча-3-4".

Малка част от оригиналните стъпки на танца се изпълняват днес. По-автентични варианти на ча-ча могат да бъдат видяни и практикувани в нощните латиноклубове на Южна Флорида.

В състезателната програма при аматьорите танцът ча-ча-ча се изпълнява втори, а при професионалистите – първи. 

Тук можеш да откриеш танцови школи, в които се преподават ча-ча-ча и други подобни танци. Избери най-подходящата за теб и започни своето вълнуващо пътешествие към света на латино танците. 

Основен източник на информация към този текст е сайтът dancehistory.trueillusion.bg. Сърдечна благодарност към неговия автор Радослав Станчев за готовността му да предостави информацията за ползване и обработка.