Обичаят Пеперуда се изпълнява се от моми, които се събират на едно място и избират една сред тях, която обличат с дрипи и покриват от горе до долу с трева, листа, бурени а понякога и умрели жаби, така че нищо голо да не остане по нея. Тази дигизировка демонстрира, че всички растения и животни – цялата природа страда за вода и цели да предизвика небесата да се смили и да излее водите си върху земята. 

Момата, облечена в дрипи, се нарича Пеперуда, а останалите – Пеперударки. Момите обикалят селските къщи и пеят песни като:

„Лет летяла пеперуга 
от ораче до копаче. 
Орач стои на ралото, 
а копача на мотика:  
- Дай ни, боже, ситна роса, 
да зароси синорето,
синорето по полето,
че погорé синорето
синорето по полето,
покрай Дунав сиво стадо,
сиво стадо, жълто просо.
Дай, Боже, дъжд!“

или

„Вай, дудуле!
Дай, боже, дъжд
да се роди 
жито-просо.
Да се ранат сирачета,
сирачета - сиромаси.“ 

В Благоевградско за Пеперуда, или както се нарича там Дудула, се избира момиче сираче, тъй като сирачетата страдат най-много по време на суша. Домакинята обсибва момичето отгоре додолу с вода и нарича „Ка тече вода по Ката (името на дудулата), така да върне дъжд замя да натопи, берекет да се роди“. Тя дарява всички моми с различни дарове – брашно, сирене, боб и др, а те продължават своята обиколка по къщите до залез слънце. 

В Кюстендилско също се избира сираче момиче, наречено Дудулица. В селата около Търговище и провадия момата, която се нарича Поп, поръсва къщата с китка, а останалите на двора играят и пеят:

„Пеперуда летяла, летяла,
над вода се-й мятала, мятала,
и се богу молила, молила:
- Дай ми, боже, дребен дъжд, дъжд,
...дай ми, бульо, ситото, ситото,
да се стори житото, житото...
да ти й сита година, година.“

Накрая домакинята полива всички моми с един котел вода. 

Обичаят се среща из цялата страна и на много места той носи своите специфични особености. Познат е и в други страни – например в Сърбия той се нарича Додола. Среща се и в Гърция, Румъния, Албания и Хърватия. На някои места в Русия се среща под името „Водит тополю“, а е познат дори у немците и някои африкански племена.