В историята на румба се преплитат танци като сон, дансон, гуахира, гуарача и нанинго. 

Корените на танца датират още от времената на бурното преселване на чернокожи роби от Африка в Америка през XVI в. В основата си оригиналният туземен танц румба пресъздава любовен акт. Той се танцува бързо със силно изразени движения в ханша, предизвикателно поведение на мъжа и защитна позиция на жената. Ритъмът на танца е насечен, за да подчертае добре експресивните движения на танцьорите. Музикалният съпровод е на маракас, клавес, маримбола и барабани.

С времето сред работническата класа на Куба започва да добива популярност танцът сон, който представлява бавна и изчистена версия на гореспоменатата африканска румба. Още по-бавна версия пък е дансон – танцът на заможната част от кубинското общество. Той се танцува с малки стъпки, при които дамата леко движи бедрата си, докато свива и изпъва коленете си.

Първият сериозен опит да се внесе румба в САЩ е на Lew Quinn и Joan Sawyer през 1913 г. Американската румба е модифицирана версия на сон.

В Европа представянето на румба се дължи най-вече на ентусиазма и интерпретацията на хореографа Пиер Лавел. През 1930 г. той и партньорката му Дорил Лавел, демонстрират и популяризират латиноамериканските танци в Лондон. Те представят истинската кубинска румба, която след множество спорове и разногласия е официално приета през 1955 г.

Днес много танцьори определят румба като най-еротичния и чувствен сред латино танците. Това се дължи най-вече на неговия бавен ритъм и изразените движения в ханша. 

Ако румба те пленява със своята красота и чувственост, избери танцова школа, в която можеш да се научиш не само да му се наслаждаваш, но и да го практикуваш. 

Основен източник на информация към този текст е сайтът dancehistory.trueillusion.bg. Сърдечна благодарност към неговия автор Радослав Станчев за готовността му да предостави информацията за ползване и обработка.